1. Подпомагане на деца с онкохематологични заболявания.
2. Изграждане на Център за костно-мозъчна трансплантация и Детска онкохематологична клиника.

Фондацията беше създадена в памет на юношата, Ташко Димитров Ташков, 14 годишен - от Пловдив, починал от ливкемия в детско онкохематологично отделение при Детска клиника на Медецински Университет - Пловдив. Организацията, създадена от родителите на детето за спасението му и контактите, установени с известни клиники в Европа, бяха причината за създаването на фондацията с цел да подпомага децата с онкохематологични заболявания и техните семейства. Най-тежкото онкохематологично заболяване е левкемията.

Причините, предизвикващи болестта левкемия са непознати в повече от случаите, въпреки че при един малък процент от заболелите би могло да се каже, че е предизвикана от повишената радиация и от някои химически компоненти.

Костен мозък на човека е "производителят" на компонентите на кръвта - белите кръвни телца, които поддържат имунната система, червените кръвни телца - носителите на кислород и тромбоцитите, които спомагат за съсирването на кръвта при кръвотечение. При някои случаи костният мозък започва да произвежда кръвни клетки (наречени бласти), които по количество и качество се различават от нормалните. В следствие на това имунната система на организма се нарушава и става беззащитна срещу всякакъв вид инфекции.

Попаднали в периферната кръв "лошите клетки" могат да засегнат всички органи на човешкото тяло, включително и централната нервна система.

Етапите на лечение след своевременното откриване на болестта са три: - постигане на ремисия чрез химиотерапия, период на консолидация и поддържащо лечение. Статистиката сочи, че при заболяване от левкемия (особено при ненавременно откриване на болестта) поради силната токсичност на използваните медикаменти, вероятността за благоприятен изход, т.е. постигане на ремисия (възстановяване на кръвта) е около 30 %. При постигане на ремисия (при по-малко от 3 до 5 % бласти в костния мозък, които са мъртви или "спят"), вероятността да се получи повторение на болестта (рецидив) е 50 % за следващите пет години т.е. от двама пациенти единият заболява повторно. Само в Медицински Университет - Пловдив се регистрират годишно около 200 случая на левкемия.

При рецидив шанс за спасение е костно-мозъчната трансплантация. Стойността на подобна операция е около 100 000 щ.д. (огромна сума за България). До преди няколко години, освен високата цена, проблем е било и намирането на подходящ донор на костен мозък - според статистиката само един измежду четирима братя или сестри се оказва подходящ. Ето защо са създадени кръвни банки за доброволни донори, такива като "ANTHONY NOLAN RESEARCH CENTRE" в Лондон, която в момента разполага със 150 000 регистрирани доброволни донори. Въпреки това не винаги е възможно да се осигури напълно съвместим донор. Ето защо през последните години все повече се налага метода за лечение на левкемията чрез автотрансплантация. Същността на този метод се състои в извличането на костния мозък на болния, който се подлага на химиотерапия и радиоактивно облъчване и се транспалнтира обратно на пациента.

Предимства на този метод са:

    1. Не е необходимо да се търси външен донор.
    2. Избягват се рисковете от усложнения, предизвикани от чуждия орган (костния мозък на донора), който трябва да се "сработи" с костния мозък на болния.
    3. По ниската стойност на лечението (около 60 000 щ.д. във Франция).
    Независимо от изброените предимства на автотрансплантацията, сумата от 60 000 щ.д. е непреодолима преграда за спасението дори на едно българско дете. А понастоящем в България около 350 деца се нуждаят спешно от костно-мозъчна трансплантация - последен шанс и надежда за живот.
    Ето защо нашата фондация си е поставила изключително трудно постижимата задача да създаде в България Детскса онкохематологична   Клиника и Център за косто-мозъчна трансплантация.
    Това би било възможно и осъществимо, ако получим подкрепата на целия български народ.
    Вашият принос ще помогне на децата, болни от левкемия и други онкохематологични заболявания, да получат своето право на живот!
    А всички ние им го дължим!

Има ли по-голяма награда за един Човек от тази -
да срещне щастливи детски очи и да знае,
че и той е допринесъл частица
за детското щастие...